May 15, 2013, 8:57 AM

Нощ 

  Poetry » Phylosophy
590 0 5
Някакво псе разговаря със мрака
и се дави от дългата си тирада.
Като петно от мастило в ученическа тетрадка
нощта се разлива.
Всеки се суети по своята орбита,
чиято природа е да ражда
точки на пресичане.
Мисълта ми е стръв на рибарска кука
и дебна с нея неуловимите мигове.
Наивността е привилегия.
Чухал извива брачна песен
и разбужда задрямали любови. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Кънева All rights reserved.

Random works
: ??:??