15.05.2013 г., 8:57 ч.

Нощ 

  Поезия » Философска
559 0 5
Някакво псе разговаря със мрака
и се дави от дългата си тирада.
Като петно от мастило в ученическа тетрадка
нощта се разлива.
Всеки се суети по своята орбита,
чиято природа е да ражда
точки на пресичане.
Мисълта ми е стръв на рибарска кука
и дебна с нея неуловимите мигове.
Наивността е привилегия.
Чухал извива брачна песен
и разбужда задрямали любови. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Кънева Всички права запазени

Предложения
: ??:??