Jan 31, 2012, 4:40 PM

Нощ 

  Poetry » Love
571 0 0

 

 

Гневът се всмукваше във вените ù -

отрова за умореното сърце.

Протестни удари в гърдите –

обратно броене до КРАЯ.

 

Горчива въздишка събуди тишината.

Птиците виновно млъкнаха.

Залезът кърви от болезнено съчувствие.

Нощта се спуска тягостно над хълмовете.

Плаха сянка, скрита в мрака.

По-бледа от луната –

едно момиче

погребваше невинността си.

© Антония Спирова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??