31.01.2012 г., 16:40 ч.

Нощ 

  Поезия » Любовна
632 0 0
Гневът се всмукваше във вените ù -
отрова за умореното сърце.
Протестни удари в гърдите –
обратно броене до КРАЯ.
Горчива въздишка събуди тишината.
Птиците виновно млъкнаха.
Залезът кърви от болезнено съчувствие.
Нощта се спуска тягостно над хълмовете.
Плаха сянка, скрита в мрака.
По-бледа от луната –
едно момиче
погребваше невинността си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антония Спирова Всички права запазени

Предложения
: ??:??