Тази нощ е нощ на приютяване.
Искам да се случи нещо хубаво.
Сушата да приюти морето,
за да почине морно на гърдите ù.
Листата вятъра да приютят,
защото винаги го те сънуват
и всичко да е толкоз непредвидено,
макар случайности в света да няма.
Но вятърът какво е без листата
или морето трепетно без сушата?
Китарените струни без ръката,
целувката - без сливане на устни,
прегръдката - без две тела събрани
и едно в друго приютени?
Тази нощ е нощ на приютяване
Да зазвънят на чувства телефоните,
но слушалките да са излишни,
защото за какво са телефоните,
ако гласът ни в тях не завибрира?
За какво ни е китарата
щом ухото не сънува музика,
която в свойта плаха раковина да приюти - с такава сила - иска!?
© Василка Ябанджиева All rights reserved.