Тази нощ е нощ на приютяване.

Искам да се случи нещо хубаво.

Сушата да приюти морето,

за да почине морно на гърдите ù.

Листата вятъра да приютят,

защото винаги го те сънуват

и всичко да е толкоз непредвидено,

макар случайности в света да няма.

Но вятърът какво е без листата

или морето трепетно без сушата?

Китарените струни без ръката,

целувката - без сливане на устни,

прегръдката - без две тела събрани

и едно в друго приютени?

Тази нощ е нощ на приютяване

Да зазвънят на чувства телефоните,

но слушалките да са излишни,

защото за какво са телефоните,

ако гласът ни в тях не завибрира?

За какво ни е китарата

щом ухото не сънува музика,

която в свойта плаха раковина да приюти - с такава сила - иска!?