НОЩ В КИТЕН
ИЛИ
Среща на Чико Чиков с творческата интелигенция на страната.
Тъмна доба. Тук и там, за смях и срам, все още танцуват вампири таласъми. Но Чико е веч на крак и стяга куфарчето пак. Отива Чико на море, да топне дупето маймунско в Черното море.
И ето ги на път за там, цяла сурия яхнали на Радо румънската фурия.
Небето синьо като от коприна, слънце грее над бетонната пустиня. И когато пред тях изниква Китен, О Боже мой, каква е радост, каква е буря от възторзи на прага на Виконтови чертози.
Русин тъкмо вади апарата и от горе задава се француский „Пегас“ и изскачат знойни три варненски русалки, и право скачат в прегръдките на приятелите стари, радостни от срещата с нас.
Нисана вече е паркиран, Йосифова пие си кафето, а Боби тича да урежда, апартаменти, стаи и хотели, че идват тук за среща национална, писатели, поети и всякакви таланти. Пристигат поетеси на талази, с прически и тоалети екстравагантни. Катанец не престава да щрака, и след всеки щрак, целувка полага му се по ляв ...