Нощ в южните ширини
Вълшебството започва още в за́леза
с феерията луди цветове́ –
с неукротените стихии в ха́оса
на ве́черните южни ветрове́...
... Величие красиво в Океана
люлее необгледната му площ,
а в бездната – от векове събрана
спотайва се и взривната му мощ...
Тук Вечността се носи с ветровете
и Времето минава без следи́,
а нощем идват даже Боговете
и къпят се във топлите води́...
Моряците събрани на кърмата*
(в безсъние превърнали нощта!)
говорят за любов във тишината –
любов, която често е мечта.
А корабът вълните леко по́ри,
моторът утешително бумти,
но толкова огромен е простора,
че губят се моряшките мечти...
По тъмното небе звездите светят
(огромни са тропичните звезди!) –
моряците успяват да усетят
романтиката в своите съдби́.
Навярно във Безкрая има остров,
където котва да ги задържи́ –
там любовта религия е про́сто
и тя със Вечността ще ги сближи́!...
И островът ще обещае щастие
(объркани са техните души́!),
но знаят те, че Първото причасие
и „огънят“ във тях ще потуши́...
Жените там и нежни, и прекрасни
са жрици на свободната любов –
моряците мечтаят да не гасне
в живота им страстта към култа нов!...
Мечти!... Мечти!... Нощта почти прева́ля
звездите сменят своите места,
но от мечтите спомен не остава –
в каютите прибират се в нощта...
Летящият Холандец по-възможно
ще срещнат вместо сбъдната мечта –
в безветрие опънал (сам безбожик!)
от бури изпокъсани платна...
А всеки миг от Времето тук крие
и взривното Начало на Света!...
През Вечността не стихнали стихии
от бури с ураганна красота...
Отгоре са небето и звездите,
от долу – разлюляната вода,
а между тях – пространство за мечтите
с лелеяният Дух на свобода!...
... А корабът напред вълните по́ри
и корабният винт се все върти,
но само във сънят ще се повтори –
на всеки порт любов да ги дари́!...
26.02.2021.
*задната част на кораба
© Коста Качев All rights reserved.
с лелеяният Дух на свобода!...
Харесва ми! Поздравления!