Нощ в южните ширини

Вълшебството започва още в за́леза

с феерията луди цветове́ –

с неукротените стихии в ха́оса

на ве́черните южни ветрове́...

... Величие красиво в Океана

люлее необгледната му площ,

а в бездната – от векове събрана  

спотайва се и взривната му мощ...

Тук Вечността се носи с ветровете

и Времето минава без следи́,

а нощем идват даже Боговете

и къпят се във топлите води́...

Моряците събрани на кърмата*

(в безсъние превърнали нощта!)

говорят за любов във тишината –

любов, която често е мечта.

А корабът вълните леко по́ри,

моторът утешително бумти,

но толкова огромен е простора,

че губят се моряшките мечти...

По тъмното небе звездите светят

(огромни са тропичните звезди!) –

моряците успяват да усетят

романтиката в своите съдби́.

Навярно  във Безкрая има остров,

където котва да ги задържи́ –

там любовта религия е про́сто

и тя със Вечността ще ги сближи́!...

И островът ще обещае щастие

(объркани са техните души́!),

но знаят те, че Първото причасие

и „огънят“ във тях ще потуши́...

Жените там и нежни, и прекрасни

са жрици на свободната любов –

моряците мечтаят да не гасне

в живота им страстта към култа нов!...

Мечти!... Мечти!... Нощта почти прева́ля

звездите сменят своите места,

но от мечтите спомен не остава –

в каютите прибират се в нощта...

Летящият Холандец по-възможно

ще срещнат вместо сбъдната мечта –

в безветрие опънал (сам безбожик!)

от бури изпокъсани платна...

А всеки миг от Времето тук крие

и взривното Начало на Света!...

През Вечността не стихнали стихии

от бури с ураганна красота...

Отгоре са небето и звездите,

от долу – разлюляната вода,

а между тях –  пространство за мечтите

с лелеяният Дух на свобода!...

... А корабът напред вълните по́ри

и корабният винт  се все върти,

но само във сънят ще се повтори –

на всеки порт любов да ги дари́!...

26.02.2021.                                                 

*задната част на кораба