Нощем, заспят ли звездите,

разстила се тъмна коприна, 

покрита със сребърен прах

и дъжд от мечти -

цветна дъга от безоблачни дни.

Нощем дърветата пеят

като тайнствени феи.

Легенди разказват, те шепнат,

но душата ги чува

и в техните думи потъва.

Носи се сред клонките крехки, 

лети до луната и в нейните очи

без срам се оглежда.

Нощем душата моя не спи,

отключват се в нея стотици врати.

И сенки при мене нахлуват,

ума ми разбъркват, в сърцето ми плуват.

Ръце към мене протягат,

с тях да летя ме подмамват.

А аз зная, че те при тебе ме водят,

те с мене все бродят,

тебе да търсим сред тъмната коприна,

сред лазура на тихата нощ, за да се слеем в едно цяло.

За да направим любовта от Бог по-могъща.

Само тя като Него

от оня свят се завръща,

само тя моя път

 все към тебе обръща.