Нощем, заспят ли звездите,
разстила се тъмна коприна,
покрита със сребърен прах
и дъжд от мечти -
цветна дъга от безоблачни дни.
Нощем дърветата пеят
като тайнствени феи.
Легенди разказват, те шепнат,
но душата ги чува
и в техните думи потъва.
Носи се сред клонките крехки,
лети до луната и в нейните очи ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up