ivaplamenova
17 results
Какъв човек трябва да си, за да четеш едновременно Никос Казандзакис, Елин Пелин и Хорхе Букай? Може би философ, с чувство за хумор и голям мечтател, или депресирана претенциозна гад, живееща скучен живот, нещо като съвременните пиари, много е модерно да си пиар в днешни дни, или „О Боже мой“- може ...
1426
4
4
Синдромът „ Сестра Роза“
В българското здравеопазване и по- конкретно в българските болници има една особена порода хора, която е възможно да ви остави неподготвени откъм изразни средства. Тези хора, нямат общо с добрите професионалисти, лекари, сестри, санитари, човеци…Те пораждат чувство на разоча ...
В българското здравеопазване и по- конкретно в българските болници има една особена порода хора, която е възможно да ви остави неподготвени откъм изразни средства. Тези хора, нямат общо с добрите професионалисти, лекари, сестри, санитари, човеци…Те пораждат чувство на разоча ...
1243
1
1
Къде е смисълът в това да бъдеш сам?
"В парите?"- изкарани да чуждата земя!
Къде е смисълът във твойто раждане? -
"проплаквайки без свой баща."
Къде е смисълът на сладкия ни дом, ...
"В парите?"- изкарани да чуждата земя!
Къде е смисълът във твойто раждане? -
"проплаквайки без свой баща."
Къде е смисълът на сладкия ни дом, ...
677
1
1
ПРАЗНА
"Празна!" - думата, крачеща в моя живот.
"Странна!" - гласът на чуждия вот.
Обсебващо падаща в дъх тишина,
за нежно "Обичам те!" - ...
"Празна!" - думата, крачеща в моя живот.
"Странна!" - гласът на чуждия вот.
Обсебващо падаща в дъх тишина,
за нежно "Обичам те!" - ...
674
"Българийо, за тебе те умряха",
а ти прогонваш днес децата им,
ще дойде ден да отговаряш
за делата си -
в падението на техния загубен рай! ...
а ти прогонваш днес децата им,
ще дойде ден да отговаряш
за делата си -
в падението на техния загубен рай! ...
1675
2
2
Живеем във падение - емоционално,
преследват ни любовници - почти брутално!
Не мислиме за дни на равносметка,
затънали сме във съдбовна сметка!
Забравили сме целите житейски ...
преследват ни любовници - почти брутално!
Не мислиме за дни на равносметка,
затънали сме във съдбовна сметка!
Забравили сме целите житейски ...
1280
4
Край, очакван дразнещо.
Безсмислено, в душата, плачещо.
А помня ръцете ти,
настръхващата топлина по тялото.
Не съм велика като Яворов. ...
Безсмислено, в душата, плачещо.
А помня ръцете ти,
настръхващата топлина по тялото.
Не съм велика като Яворов. ...
1249
3
Животът и без друго е лъжа,
тогава нека с тебе да го споделя.
Нека се престорим, че сега започва
първата минута в любовта.
Нека се престорим, че е наша ...
тогава нека с тебе да го споделя.
Нека се престорим, че сега започва
първата минута в любовта.
Нека се престорим, че е наша ...
745
Да бяха чувствата ми спомени,
да избледнеят, да забравя някой ден,
а те са камъни бетонени,
зазиждат ме в тунел студен.
Да бяха чувствата ми помени, ...
да избледнеят, да забравя някой ден,
а те са камъни бетонени,
зазиждат ме в тунел студен.
Да бяха чувствата ми помени, ...
950
1
Денят угасва тихо и идва тишина,
след розовия залез ще дойде синята тъма.
Нощта разстила своите коси
и светват там звезди подир звезди.
А сред полето тича някой, ...
след розовия залез ще дойде синята тъма.
Нощта разстила своите коси
и светват там звезди подир звезди.
А сред полето тича някой, ...
870
Пиша стихове, дори не знам дали имат художествена стойност, но продължавам да ги пиша, защото така виждам душата си на хартия. Спомням си, че в първи курс в университета чичо ми подари едни тефтер да си записвам лекциите. Но аз лекциите си ги имах напечатени и целия го издрасках в рими.
Отнесох се.. ...
Отнесох се.. ...
2508
Да бях "сега", да те помилвам
насред студени утринни лъчи;
да бях до теб, за да те виждам,
гласът ти в топли устни как мълчи.
Но аз съм друга, чужда, ...
насред студени утринни лъчи;
да бях до теб, за да те виждам,
гласът ти в топли устни как мълчи.
Но аз съм друга, чужда, ...
1121
2
Любов, ти цял живот
тъй чакан гост, за мене винаги неканен.
И как веднъж не ме предупреди за твойто намерение?
Нима съм длъжна да те посрещам в моя дом,
по твое усмотрение. ...
тъй чакан гост, за мене винаги неканен.
И как веднъж не ме предупреди за твойто намерение?
Нима съм длъжна да те посрещам в моя дом,
по твое усмотрение. ...
894
1
След суетата на деня настава вечер
и аз оставам пак сама.
Градът запали вече свойте светлини,
а от тях цялото ми същество крещи:
"Къде си ти, къде си ти?" ...
и аз оставам пак сама.
Градът запали вече свойте светлини,
а от тях цялото ми същество крещи:
"Къде си ти, къде си ти?" ...
832
Аз съм вълна
на приливи и отливи,
но не достигам ничий бряг.
Аз съм звезда,
но не в небето - падаща, ...
на приливи и отливи,
но не достигам ничий бряг.
Аз съм звезда,
но не в небето - падаща, ...
896
1
Нощем, заспят ли звездите,
разстила се тъмна коприна,
покрита със сребърен прах
и дъжд от мечти -
цветна дъга от безоблачни дни. ...
разстила се тъмна коприна,
покрита със сребърен прах
и дъжд от мечти -
цветна дъга от безоблачни дни. ...
880
Душата тъжна е цигулка,
огласяща нощта в самотен час.
С акорди, снети от живота,
предава песента ми и без глас.
Дали ме чува някой, ...
огласяща нощта в самотен час.
С акорди, снети от живота,
предава песента ми и без глас.
Дали ме чува някой, ...
763
1
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
