Jan 3, 2010, 8:57 PM

Нощем, когато... 

  Poetry » Love
1448 1 44

 

 

 

          Гласът на луната
          със нишки от злато заплита
          сънища леки, сънища топли и нежни.

          По лунна пътека, 
          във мрака рисувана, притичва нощта
          с тихи стъпки на кошута.

          Нечий прозорец,
          потънал в безсъници,
          тъжно будува, утрото светло бленува.

          Повей от мисли
          песен любовна, песен красива запява
          с мелодия нежна за двама.

 

 

           МУЗИКА>>> Time to say goodbye

 

 

 

 

 

 

© Магдалена Костадинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??