3.01.2010 г., 20:57 ч.

Нощем, когато... 

  Поезия » Любовна
1447 1 44

 

 

 

          Гласът на луната
          със нишки от злато заплита
          сънища леки, сънища топли и нежни.

          По лунна пътека, 
          във мрака рисувана, притичва нощта
          с тихи стъпки на кошута.

          Нечий прозорец,
          потънал в безсъници,
          тъжно будува, утрото светло бленува.

          Повей от мисли
          песен любовна, песен красива запява
          с мелодия нежна за двама.

 

 

           МУЗИКА>>> Time to say goodbye

 

 

 

 

 

 

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??