Oct 6, 2011, 1:56 PM

Нощем ора междите... 

  Poetry » Love
576 0 4
Не беше тиха нашата завера,
а беше с оня пламък от комитите,
с оная луда жар на изневерите,
с омаята на виното изпито...
Не беше място нейде на земята,
а облаче, порадвано от Бога,
където във нирвана е душата
и късче Рай, след дневната ни изнемога...
Не беше и поредната ни лудост
едно танго на сребърни косици
и есенните минзухари, пак по чудо,
разстилаха поляни със свещици... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Random works
: ??:??