6 oct 2011, 13:56

Нощем ора междите... 

  Poesía » De amor
570 0 4
Не беше тиха нашата завера,
а беше с оня пламък от комитите,
с оная луда жар на изневерите,
с омаята на виното изпито...
Не беше място нейде на земята,
а облаче, порадвано от Бога,
където във нирвана е душата
и късче Рай, след дневната ни изнемога...
Не беше и поредната ни лудост
едно танго на сребърни косици
и есенните минзухари, пак по чудо,
разстилаха поляни със свещици... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??