Напразно връхлитат вълнѝте
пак в ярост безумна брега.
Разбиват се с грохот в скалите,
разсипват се в цвят – дъга.
Звездите умират красиво
в сърцето на всяка вълна.
Проблясват – последен път живи,
угасват сред хлад – стена.
И стават безупречно тъмни
морето, скалите, умът.
Така е, преди да се съмне,
пред избор неясен – път. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up