27 sept 2017, 19:42  

Нощен двубой 

  Poesía
400 0 4
Напразно връхлитат вълнѝте
пак в ярост безумна брега.
Разбиват се с грохот в скалите,
разсипват се в цвят – дъга.
Звездите умират красиво
в сърцето на всяка вълна.
Проблясват – последен път живи,
угасват сред хлад – стена.
И стават безупречно тъмни
морето, скалите, умът.
Така е, преди да се съмне,
пред избор неясен – път. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??