Напразно връхлитат вълнѝте
пак в ярост безумна брега.
Разбиват се с грохот в скалите,
разсипват се в цвят – дъга.
Звездите умират красиво
в сърцето на всяка вълна.
Проблясват – последен път живи,
угасват сред хлад – стена.
И стават безупречно тъмни
морето, скалите, умът.
Така е, преди да се съмне,
пред избор неясен – път. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse