Сребърна дъга изрязва
във реката светлина.
В тетивата ù вплетена,
над града ни бди луна.
Глъхнат улиците слепи,
неми, къщите стърчат.
С облак във магичен шепот
прелюбодейства и дъждът.
В плочите на тротоара -
облакът, стените, аз.
Долу кипва жълта вада -
чуй немирния ù глас! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up