1.01.2011 г., 22:53 ч.

Нощен дъжд 

  Поезия » Философска
1129 0 3

 

 

                             Сребърна дъга изрязва

                              във реката светлина.

                              В тетивата ù вплетена,

                              над града ни бди луна.

 

                              Глъхнат улиците слепи,

                              неми, къщите стърчат.

                              С облак във  магичен шепот

                              прелюбодейства и  дъждът.

 

                              В плочите на тротоара -

                              облакът, стените, аз.

                              Долу кипва жълта вада -

                              чуй немирния ù глас!

 

                              Исках да презря безкрая,

                               вдъхна ли поне веднъж:

                              От вятъра на свободата,

                              от нощния проливен дъжд?

 

 

 

 

© Янко Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??