Стъпки в мрака, после сянка тъмна -
идваш ти, стоиш пред моята врата.
Приближаваш се плахо и безшумно,
а погледът ти шепне чувствено: „... ела!"
Но как да тръгна аз към теб,
когато знам, че всичко е измама -
в сърцето ти не тлее огън, само лед,
в душата ти и капка обич за мен няма!
Защо тогава протягаш очакващи ръце,
аз знам, че те са безчувствено студени -
и щом веднъж докоснат моето сърце
ще се отдръпнат от топлината уморени. ...