Нощен мираж
Стъпки в мрака, после сянка тъмна -
идваш ти, стоиш пред моята врата.
Приближаваш се плахо и безшумно,
а погледът ти шепне чувствено: „... ела!"
Но как да тръгна аз към теб,
когато знам, че всичко е измама -
в сърцето ти не тлее огън, само лед,
в душата ти и капка обич за мен няма!
Защо тогава протягаш очакващи ръце,
аз знам, че те са безчувствено студени -
и щом веднъж докоснат моето сърце
ще се отдръпнат от топлината уморени.
Защото ти не можеш да обичаш,
душата ти е зейнала пустинна яма.
Поглеждаш ме, с очи в любов се вричаш,
но и двамата знаем, че това е само лъжа няма.
В мига, в който към теб аз тръгна,
ти ще ми обърнеш гръб, отстъпвайки бързо назад...
Тогава дори света с любов да обгърна,
ти никога не ще се върнеш отново в този град...
Но въпреки всичко пристъпвам смело към теб...
Ти тръгваш мигом - чужд на мен и на света -
вървиш по своята пътека от прозрачен лед...
И нощта отново ме обгръща в своя тежък плащ
от бездушна самота!...
© Вечерница или Зорница Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Напротив!!!Не съм съгласен,че не е хубаво!!!Както писах вече-поезията ти е истинска,душевността е богата, а майсторството в писането се възпитава с писане...И се изчиства с годините!Готина си, Вен!!!Ти си истински поет!Не спирай да ни радваш!!!
-
Благодаря на оценилите го! Всъщност това е едно от доста по-старите ми неща, пуснах го експериментално
-
ок Тома, но поне можеше да кажеш защо...за да е по-професионално
-
Не ми хареса, Винъс.
-
Тъжно е, но си направила поезия. Тези теми за нощта и самотата си остават вечни.
-
много тъга...много...хубав стих.
желая ти слънце в душата...
с обич, Венера. -
Май е малко самотно при теб,а
Тъжно!Не ти трябва лед на теб,само топлина и обич споделена!!!С обич! -
Много тъжно и искащо да не е реалност!Нека си обичана!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
