May 3, 2007, 9:32 AM

Нощен разговор с любовта 

  Poetry
766 0 2
 

Добър вечер, гостенко любов!

Как си? Май ме позабрави?

Не минаваш вече покрай мен.

Нали не мислиш, че съм стар?

Сърцето ми непрекъснато жадува

да попадне в сладкия ти плен.

Зная, че твърде много си заета

да влизаш на младите  в сърцата,

тихо шепнеш в ухото на поета,

да те възпее с одата на красотата.

И все пак - и в моята душа бръкни,

да видиш, че не всичко е изтляло.

Ще се обзаложа с теб, че тя е млада.

Не гледай опаковката на мойто тяло!

Какво ли ти дърдоря? Прости ми!

Та ти го знаеш това не по-зле от мен!

Решиш ли - можеш да направиш

да полетя за миг в простора окрилен.

Ти тръгваш... Вероятно имаш среща?

Разбира се, върви. Оставам тъжен. Сам...

Погали ме за сбогом с длан гореща.

Не ме забравяй! Ще умра без тебе! Знам.

© Валентин Кабакчиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??