Нощен разговор с любовта

3 мая 2007 г., 09:32

Поэзия

764 0 2

Добър вечер, гостенко любов!

Как си? Май ме позабрави?

Не минаваш вече покрай мен.

Нали не мислиш, че съм стар?

Сърцето ми непрекъснато жадува

да попадне в сладкия ти плен.

Зная, че твърде много си заета

да влизаш на младите в сърцата,

тихо шепнеш в ухото на поета,

да те възпее с одата на красотата.

И все пак - и в моята душа бръкни,

да видиш, че не всичко е изтляло.

Ще се обзаложа с теб, че тя е млада.

Не гледай опаковката на мойто тяло!

Какво ли ти дърдоря? Прости ми!

Та ти го знаеш това не по-зле от мен!

Решиш ли - можеш да направиш

да полетя за миг в простора окрилен.

Ти тръгваш... Вероятно имаш среща?

Разбира се, върви. Оставам тъжен. Сам...

Погали ме за сбогом с длан гореща.

Не ме забравяй! Ще умра без тебе! Знам.

jenina1962 (Женина Богданова)

2007-06-10T09:01:22+03:00

Любовта е има!Всякога и някъде.Намери я!Прекрасен стих!
Незабравима (Кремена Стоева)

2007-05-09T08:14:15+03:00

Времето е пред теб!
Никога не е късно за любовта!
Дерзай...