valqka (Валентин Василев)
515 2124
May 30, 2020, 10:06 AM

Нощите 

  Poetry
512 0 0
Времето на самотата в тишината.
На светулка от гаснеща угарка.
Образ на жена мрежесто се мярка,
паяжинно вплетена в душата ...
О, лирици, зяпнали в луната,
и аз бих възпявал любовта, но как?
Тя ми остави само мрак сакат.
Затова сърфирам по вълните на тъгата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Василев All rights reserved.

Random works
: ??:??