Нощите

30 may 2020, 10:06

Poesía

511 0 0

Времето на самотата в тишината.
На светулка от гаснеща угарка.
Образ на жена мрежесто се мярка,
паяжинно вплетена в душата ...
О, лирици, зяпнали в луната,
и аз бих възпявал любовта, но как?
Тя ми остави само мрак сакат.
Затова сърфирам по вълните на тъгата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Нощите

Искате да прочетете повече?

Propuestas