Нощна агония
Душа разкъсана без глас крещи,
зове щастие, докоснато едва.
Заслепени с мрак пресъхнали очи
взират се, жадуват изгрева.
Бледнее вече в спомен плах
настояще, вчерашно реално,
макар изстрадано, се връща пак
и нощта се стеле бавно…
Сърце измамено трепери в ужас
от предстоящето мъгливо,
по което тлееше от страст,
но е вече плашещо и сиво.
И сънят не идва с избавление -
напомня мислите злокобни,
след миг се будя пак с терзания,
с надежди още по-нищожни.
Първи лъч в сумрака
прекъсва нощната агония,
но озарил реалност жалка -
денят тъмнее от страдания.
© Мартина All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Силен и болезнен стих!Определено въздейства!Харесах!Поздрави!
-
Много тъжно и болезнено...
Поздрав за красивия и чувствен стих!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
