Нощна агония

5.02.2012 г., 15:26 ч.

Поезия » Любовна

632 0 2

Душа разкъсана без глас крещи,

зове щастие, докоснато едва.

Заслепени с мрак пресъхнали очи

взират се, жадуват изгрева.

Бледнее вече в спомен плах

настояще, вчерашно реално,

макар изстрадано, се връща пак

и нощта се стеле бавно…

Сърце измамено трепери в ужас

от предстоящето мъгливо,

по което тлееше от страст,

но е вече плашещо и сиво.

И сънят не идва с избавление -

напомня мислите злокобни,

след миг се будя пак с терзания,

с надежди още по-нищожни.

Първи лъч в сумрака

прекъсва нощната агония,

но озарил реалност жалка -

денят тъмнее от страдания.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

fervor (fervor)

2012-02-05T15:49:24+02:00

Силен и болезнен стих!Определено въздейства!Харесах!Поздрави!
vancheto13 (Иваничка Петкова)

2012-02-05T15:41:17+02:00

Много тъжно и болезнено...

Поздрав за красивия и чувствен стих!!!