Feb 8, 2006, 10:20 PM

Нощна идилия 

  Poetry
687 0 4

Сянка движи се във мрака,
нощта е ледена и тъй зловеща,
ала той я търпеливо чака,
потънал в пламъка на позната страст гореща
Очаква стъпките й тихи
жадува елмазените й очи,
за да усети нейните целувки плахи,
да чуе сърцето женско как тупти
Ето я,в тъмнината се задава,
идва неговата сбъдната мечта
за целувка устните студени му подава
поглеждат се две влюбени лица
Дяволито отгоре поглежда ги луната
усмихва се и пръска от свойта светлина,
закрилница тяхна е тя във тъмата
сребриста и чиста,цари тишина..
Той я прегръща,тя го целува,
заедно са и в плач и вяра и в любов
това е за тях онази нощна идилия,
засенчваща болката от живота  суров!

© Радост Вълчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Има живот в стиха ти, това е важното...А римата и доизчистването са фасулска работа..тях всеки го може...
  • ммм... това е третото ти стихотворение, което чета и стилът ти много ми харесва! браво! 6+
  • Още малко трябва да се доизчисти,иначе е хубавко!
  • Ако можеха да останат завинаги в тази своя нощна идилия...!
    Много красиво си описала любовната среща!
Random works
: ??:??