8 feb 2006, 22:20

Нощна идилия 

  Poesía
689 0 4

Сянка движи се във мрака,
нощта е ледена и тъй зловеща,
ала той я търпеливо чака,
потънал в пламъка на позната страст гореща
Очаква стъпките й тихи
жадува елмазените й очи,
за да усети нейните целувки плахи,
да чуе сърцето женско как тупти
Ето я,в тъмнината се задава,
идва неговата сбъдната мечта
за целувка устните студени му подава
поглеждат се две влюбени лица
Дяволито отгоре поглежда ги луната
усмихва се и пръска от свойта светлина,
закрилница тяхна е тя във тъмата
сребриста и чиста,цари тишина..
Той я прегръща,тя го целува,
заедно са и в плач и вяра и в любов
това е за тях онази нощна идилия,
засенчваща болката от живота  суров!

© Радост Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Има живот в стиха ти, това е важното...А римата и доизчистването са фасулска работа..тях всеки го може...
  • ммм... това е третото ти стихотворение, което чета и стилът ти много ми харесва! браво! 6+
  • Още малко трябва да се доизчисти,иначе е хубавко!
  • Ако можеха да останат завинаги в тази своя нощна идилия...!
    Много красиво си описала любовната среща!
Propuestas
: ??:??