Когато вън се спусне мрак,
много ми е трудно да заспя,
под призрачния черен похлупак
нощта измъчва ме с една лъжа.
С настъпване на нулевия час,
в зенита на луната чудна
все по-обсебена съм аз-
сънувам, докато съм будна.
В сенките на мрачната ми стая
виждам те до мене да стоиш.
Усмихваш се, а всъщност зная,
че премигна ли, ще се стопиш. ...