Нощна приказка

Mar 16, 2005, 4:18 PM

Poetry

955 0 1

Студените звезди отново с мен са,
а сънят е някъде далеч!
Единствена приятелка луната е,
а аз говоря си тихо със самотата.
Нощта е толкова красива,
но спокойствието и ме убива,
защото сама съм в нея
и никой не чакам с трепет..
Но минутите бавно отлитат,
наближава изгревът чакан!
Ще дойде светлия ден
и мислите по теб ще разсея..

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Нощна приказка

Want to read more?

Random works