Студените звезди отново с мен са,
а сънят е някъде далеч!
Единствена приятелка луната е,
а аз говоря си тихо със самотата.
Нощта е толкова красива,
но спокойствието и ме убива,
защото сама съм в нея
и никой не чакам с трепет..
Но минутите бавно отлитат,
наближава изгревът чакан!
Ще дойде светлия ден
и мислите по теб ще разсея..
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up