16.03.2005 г., 16:18 ч.

Нощна приказка 

  Поезия
937 0 1
Студените звезди отново с мен са,
а сънят е някъде далеч!
Единствена приятелка луната е,
а аз говоря си тихо със самотата.
Нощта е толкова красива,
но спокойствието и ме убива,
защото сама съм в нея
и никой не чакам с трепет..
Но минутите бавно отлитат,
наближава изгревът чакан!
Ще дойде светлия ден
и мислите по теб ще разсея..

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефани Всички права запазени

Предложения
: ??:??