Не съм се отрекъл аз от деня,

нито от слънчевите топли лъчи.

Но добре знаем, че жив се аз чувствам,

когато градът замълчи.

Наоколо сенките да заиграят,

гарван над мен тихо да прелети.

Вълци далеч, към луната да вият, 

изплаквайки свойте мечти.

И някъде там създание скита,

предпочита да остане скрито в тъма.

Същността му не ще бъде разкрита,

в сянка прекарва то вечността.

Бухал тихо на клон очаква,

с търпение той наблюдава.

Точния момент  уцелва,

спуска се, своята плячка улавя.

А растенията се странно държат,

дървета с песен на листа те омайват.

Цветята се бавно, леко полюшват,

но вятърът тях подминава.

И някак си всеки е заспал,

от деня дълъг почиват.

В късния час, който съм избрал,

не знаят какво те изпускат.

В този прекрасен пейзаж се намирам,

спокоен съм, знаеш го ти.

За един момент, съвсем кратък, се спирам,

да попия красивите черни черти.

Не съм се отрекъл аз от деня,

нито от слънчевите топли лъчи.

Но ако се в нощта аз разхождам,

усмихнат съм, знаеш го ти.