Не съм се отрекъл аз от деня,
нито от слънчевите топли лъчи.
Но добре знаем, че жив се аз чувствам,
когато градът замълчи.
Наоколо сенките да заиграят,
гарван над мен тихо да прелети.
Вълци далеч, към луната да вият,
изплаквайки свойте мечти.
И някъде там създание скита,
предпочита да остане скрито в тъма.
Същността му не ще бъде разкрита,
в сянка прекарва то вечността. ...