В пожар от безброй слънчеви лъчи се стапя Луната
От очите й се отронва кристална роса
Още една нощ танцува сама в двореца на Тъгата
Обвивайки света с гарвановата коса
А ние с теб, двама влюбени, нехайни за нея лежахме
Нощни пеперуди изгарящи в своята страст
С любовен копнеж пръсти, души и телата си сляхме
Давайки на сладко-дивата си лудост власт
В очите ти намирах изгубено нявга парченце от Рая
и с трепетно блаженство в него горях
Изпепелен, възроден, смирен аз плувах към Края
на хилядите нощи, когато от самота не спях
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up