В пожар от безброй слънчеви лъчи се стапя Луната
От очите й се отронва кристална роса
Още една нощ танцува сама в двореца на Тъгата
Обвивайки света с гарвановата коса
А ние с теб, двама влюбени, нехайни за нея лежахме
Нощни пеперуди изгарящи в своята страст
С любовен копнеж пръсти, души и телата си сляхме
Давайки на сладко-дивата си лудост власт
В очите ти намирах изгубено нявга парченце от Рая
и с трепетно блаженство в него горях
Изпепелен, възроден, смирен аз плувах към Края
на хилядите нощи, когато от самота не спях