Два пръста прах и три във чашата,
с аромат на спирт и жажда
и тост за теб, пропит във прашното,
което нищо на поражда.
И шепа думи, шепа спомени,
пречупващи се в кристала,
пречистени от недокосване,
разкъсани във свойта цялост
до сняг от нощни пеперуди
във златото на алкохола...
Не съм те молила да бъдеш.
Бъди! Почакай... Ще се моля.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up