Два пръста прах и три във чашата,
с аромат на спирт и жажда
и тост за теб, пропит във прашното,
което нищо на поражда.
И шепа думи, шепа спомени,
пречупващи се в кристала,
пречистени от недокосване,
разкъсани във свойта цялост
до сняг от нощни пеперуди
във златото на алкохола...
Не съм те молила да бъдеш.
Бъди! Почакай... Ще се моля.