Нощни, градски прозорци – улично видими,
ала с невидим зад тях вътре живот,
из етажите пръснати, светят будни,
на мрака чак до най-късния час;
едни – обърнати в профил,
други – анфас.
Нощни прозорци!
Прозиращи призраци
и светлосенки на силуети
по таваните шетат,
нещо митично-мистериозно шепнат си,
непреводимо за нас.
Нощни прозорци!
И ти се струва, Ах!,
че Космосът, целият,
е в стаите влезнал –
да квартирува звездно,
през тях!
Нощни прозорци!
Те, самите, -
Поезия!
© Вълчо Шукерски All rights reserved.