Нощни, градски прозорци – улично видими,

ала с невидим зад тях вътре живот,

из етажите пръснати, светят будни,

на мрака чак до най-късния час;

едни – обърнати в профил,

други – анфас.

Нощни прозорци!

Прозиращи призраци

и светлосенки на силуети

по таваните шетат,

нещо митично-мистериозно шепнат си,

непреводимо за нас.

Нощни прозорци!

И ти се струва, Ах!,

че Космосът, целият,

е в стаите влезнал –

да квартирува звездно,

                                      през тях!

Нощни прозорци!

Те, самите, -

                                        Поезия!