Когато луната наплита пътеки
в душите самотни край морския бряг
и капки солени целуват нозете
на грешници, будни във нощния мрак.
Под звездния купол кръстосват се сенки
на птици, оплетени в бледа тъма,
тъгата рисува с лилави отломки
картини, потънали без глас в самота.
Родени, вълните потъват отново,
призвани да властват със страст и любов,
солени целувки даряват тревожно
на тихият бряг по частица живот. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up