Nando (Георги Зафиров)
93 317
27 may 2008, 8:51

Нощни спомени 

  Poesía » Del paisaje
777 0 6

Когато луната наплита пътеки
в душите самотни край морския бряг
и капки солени целуват нозете
на грешници, будни във нощния мрак.

Под звездния купол кръстосват се сенки
на птици, оплетени в бледа тъма,
тъгата рисува с лилави отломки
картини, потънали без глас в самота.

Родени, вълните потъват отново,
призвани да властват със страст и любов,
солени целувки даряват тревожно
на тихият бряг по частица живот.

Тогава... се раждат любовните рани
и бягат неспирно по нечии души,
със болка, стаена във сухите длани,
спокойно със ласки самота се роди.

И бързо притихват - сломени... безсилни,
старите спомени мъчно горят,
сенки на птици крадат ги страхливо,
със тях под луната убити летят.

© Георги Зафиров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??