Нощта е студена... и аз
се събуждам от съня си прекрасен...
Усещам от прозореца мраз
и копнея за топлина, за приятел до мен!
...
Приятел истински никога не съм държал в ръцете си...
Такъв, който да ме успокоява с думи нежни,
да ме разбира и под нощните звезди...
да споделяме мечтите си!
...
Тогава, когато нощта е меко студена
а вятърът едва подухва край мен...
Всичко се превръща в пролетен ден,
в който всеки спомен се връща студен,
но приятен... Защото времето единствено го заледява,
но самият спомен е важен -
без значение колко време минава...
Аз ще го хващам и пускам отново... за да го хващам на есен!
© Кейтлин А. All rights reserved.