Нощта е студена... и аз

се събуждам от съня си прекрасен...

Усещам от прозореца мраз

и копнея за топлина, за приятел до мен!

...

Приятел истински никога не съм държал в ръцете си...

Такъв, който да ме успокоява с думи нежни,

да ме разбира и под нощните звезди...

да споделяме мечтите си!

...

Тогава, когато нощта е меко студена

а вятърът едва подухва край мен...

Всичко се превръща в пролетен ден,

в който всеки спомен се връща студен, 

но приятен... Защото времето единствено го заледява,

но самият спомен е важен -

без значение колко време минава...

Аз ще го хващам и пускам отново... за да го хващам на есен!