Днес в главата ми е тишина,

лудата е с вързани ръкави

и не бяга с рошава глава,

изтървана само по пижама.

Хаосът е доста подреден,

котката дори е на дивана,

но не мърка – цвили срещу мен

и със тропот на копита заминава.

Лампата едва се залюля,

от тавана връхлетя ме дракон,

лъхна огън – май че изгорях

и от покрива аз гледах свойто тяло.

Хора плачеха във черен креп,

но така и не разбрах кои са...

Станах, тръгнах, купих си билет

и заминах без плътта си – празна риза.

И ръкавите, вържете ги, че пак

ще размахам двете перушини.

Лудостта не е порок, не е и грях,

но не идва нивга без причина.

Днес в главата ми е зверска тишина,

котката полегнала е в профил.

рошавата чака си нощта

и поредната венчавка с Мефистофел.