Над Дунава нощта настъпи,
мъниста светли пръсна тя.
На кораб силует наръбен
полюшна тежката вода.
Отвъд реката тъмнината
изправи сенките в стена.
Усмивка странна бе луната,
отиваше си без вина.
Звезда от свода се отрони.
В настъпилата тишина,
едва на стария часовник
за осми път се чу звъна. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up