30.07.2023 г., 22:40 ч.

Нощта над една скамейка 

  Поезия » Пейзажна
379 1 1

 

 

Над Дунава нощта настъпи,

мъниста светли пръсна тя.

На кораб силует наръбен

полюшна тежката вода.

 

Отвъд реката тъмнината

изправи сенките в стена.

Усмивка странна бе луната,

отиваше си без вина.

 

Звезда от свода се отрони.

В настъпилата тишина,

едва на стария часовник

за осми път се чу звъна.

 

                   27. февруари 1990 г.

                   гр. Силистра

© Лъчезар Цонев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Усмивка странна бе луната,
    отиваше си без вина." !
Предложения
: ??:??