Sep 1, 2013, 1:15 PM

Нощта над моя град 

  Poetry » Other
413 0 5

Как тихо, бавно и полека

нощта прегръща моя град.

С ръката своя нежна, мека

по улиците пръска хлад.

 

Денят под покрив се стопява

и губи своето тегло.

И всеки вече се спасява

в очакващото го легло.

 

И уличните лампи светват

със зачервените очи.

А котки тишината тестват

на риба щом им загорчи.

 

И тънка тягостна омара

на керемидите тежи.

В часовникова кула стара

заспало утрото лежи.

 

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??