Как тихо, бавно и полека
нощта прегръща моя град.
С ръката своя нежна, мека
по улиците пръска хлад.
Денят под покрив се стопява
и губи своето тегло.
И всеки вече се спасява
в очакващото го легло.
И уличните лампи светват
със зачервените очи.
А котки тишината тестват
на риба щом им загорчи.
И тънка тягостна омара
на керемидите тежи.
В часовникова кула стара
заспало утрото лежи.
© Никола Апостолов Всички права запазени
Поздрави и на теб!