1.09.2013 г., 13:15 ч.

Нощта над моя град 

  Поезия » Друга
411 0 5

Как тихо, бавно и полека

нощта прегръща моя град.

С ръката своя нежна, мека

по улиците пръска хлад.

 

Денят под покрив се стопява

и губи своето тегло.

И всеки вече се спасява

в очакващото го легло.

 

И уличните лампи светват

със зачервените очи.

А котки тишината тестват

на риба щом им загорчи.

 

И тънка тягостна омара

на керемидите тежи.

В часовникова кула стара

заспало утрото лежи.

 

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??