Мирослава.1 (Мима Иванова)
37 86
Jul 4, 2018, 11:45 PM  

Нощта преваля... 

  Poetry
665 1 5

Нощта преваля. Спи безкраят.

Сама съм с будната си мисъл.

На масата ми съхне хлябът,

от вчерашни тегоби клисав.

 

А утрешните ми победи

са още сън недосънуван.

Ръката бърза да посее

в листа напиращите думи.

 

И лумват светове огромни.

Въртят се векове, еони...

От бъдещето литва спомен,

на миналото еква стона...

 

Денят око полуотваря.

Светулките под лист заспиват.

А сънищата - великани 

до мравчени следи се свиват.

 

Но следващата нощ отново,

прекрачила през прага земен,

аз бъдещето ще си спомням

и ще сънувам пак победи.

 

 

© Мима Иванова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??